Гребният спорт в България се заражда и развива редом с новосъздадения военен, морски и речен флот. По различни поводи в градовете край река Дунав и Черно море се организират тържества, в които са включени и надпревари с лодки.
Едва през 1924 г. е първото гребно състезание у нас. През август в Бургас русенци печелят и двете дистанции (400 м и 2000 м). Техни подгласници са гребците от Варна и Бургас.
Същата година започва и производството у нас на лодки. Прави ги руснакът Тодор Плюшчев, който по професия е моряк. Първият плавателен съд е пуснат по река Янтра. Той е направен по поръчка на Българския народен морски сговор (БНМС), който тогава администрира всички водни спортове.
През 1925 г. се приема първият правилник по гребане у нас. Утвърдени са две дисциплини – 500 м за малки лодки, карани с един или двама гребци, и 2000 м за големи лодки (четворки, шесторки, осморки, десеторки). Година по-късно се уточняват и лодките. Те са т. нар. русалки – малки платнени лодки за двама гребци и тренировъчни гребни лодки – четворки, шесторки и един кърмчия (по един гребец на пейка).
За първи път през 1935 г. в Бургас на състезанията по гребане участват и жени. Надпреварата е за шесторки с кърмчия.
Първият шампионат по гребане за “възрастни и юноши” е през 1938 г. в Русе. Видинчани в четворката с кърмчия са най-бързи по 2000-метровата дистанция по р. Дунав. Юношите получават и купата на Нeгово Величество Царя.
На 22 юни 1947 г. е първото състезание в София. На езерото “Ариана” в Борисовата градина стартират около 50 младежи и девойки.
Месец по-късно, на 18 юли е първият републикански
шампионат във Варна (през септември 1946 г. с референдум България е обявена за република). Стартират състезатели от 12 града.
На републиканското през 1953 г. в Бургас за първи път се пускат академични лодки. В шампионата участват 107 мъже и 8 жени. Това е и последното първенство, в което стартират старите, тежки лодки и полугички шесторки.
Варненци са, тези които гребат с академична лодка на републиканското. Тя е конструирана от Васил Боянов, който тогава е треньор на състезателите от Военноморските сили. Лодката е четворка, която е с подвижни седалки и стъпенки, а варненци обират първите места.
1955 г. – На 28 август в Гент (Белгия) България е приета за асоцииран член на Международната федерация по гребане (ФИСА). През 1982-а в Люцерн (Швейцария) страната ни вече е одобрена за редовен член на ФИСА.
През 1955 г. е утвърден и първият национален отбор – 6 мъже и 4 жени. По-късно отборът е редуциран и на първото европейско първенство през 1956-а в Блед (Югославия) стартират само две лодки. Първоначално сърбите ни отказват участие, защото заявката ни е пристигнала твърде късно. След уговорки домакините правят компромис и ни пускат на европейското.
Киряк Рупов е предпоследен на скиф, като изпреварва само турски състезател. Двойката ни с кърмчия Феодор Кономаев и Матвей Кондратов с рулеви Васил Боянов също са предпоследни, като задминават гръцкия и турския екипаж (последният се отказва).
1959 г. – България печели първия си медал от международна регата – сребро на Лилия Милорадова в скифа от Бидгошч (Полша).
1960 г. – В Истанбул е първата двустранна среща между България и Турция, в която гребците ни бият с 2:1.
1961 г. – В столичната зала “Универсиада” е построен модерен покрит гребен басейн.
1962 г. – Първият златен медал за България от международна регата. В Блед (Югославия) Маргарита Соколова е №1 в скифа.
1963 г. – създава се Българската федерация по гребане. Дотогава тя е под една шапка с кану-каяка, а преди това и с ветроходството.
1963 г. – Първото българско участие на европейско първенство за жени. В Москва стартира Маргарита Соколова, която е 9-та на скиф.
1966 г. – Първият ни старт при мъжете на световно първенство. В Блед (Югославия) участваме с 4 лодки, а най-добре се представят Атанас Желев и Димитър Ташев на двойка скул – 8-ми. На скиф Йордан Вълчев е 9-ти. Четворките с кърмчия и без рулеви отпадат в репешажите.
1966 г. – За първи път у нас се правят състезания за лодки-осморки. Домакин на регатата е езерото Панчарево.
1967 г. – Първи медал за България от европейско първенство. Във Виши (Франция) четворката скул в състав Миглена Тошева, Екатерина Костова, Верка Алексиева, Стойка Генова взима бронз. Лодководач е Ганка Христова. Само 2 стотни разделят българките от среброто, спечелено от квартета на Унга
рия. Шампионки са рускините.
Няколко дни по-късно при мъжете Атанас Желев и Йордан Вълчев печелят сребро на двойка скул. В скифа Георги Аврамов е 7-ми, а двойката с кърмчия Павел Шаламанов/Методи Господинов е 10-та.
В неофициалното класиране по медали България дели 7-8 място с Унгария. Първи са гребците на тогавашната Германска демократична република (ГДР).
1968 г. – Първо участие на България на олимпийски игри. В Мексико Атанас Желев и Йордан Вълчев са 4-ти в двойка скул, с което печелят и първите 3 олимпийски точки за страната ни. Другият ни екипаж – Георги Николов/Георги Атанасов са 9-ти. Лодководач е Веселин Стаевски.
1975 г. – Първи медали за България от световно първенство. В Нотингам (Англия) гребците ни взимат 4 медала. Сребро за четворката с кърмчия в състав Рени Йорданова, Мария Модева, Лиляна Васева, Гинка Гюрова и рулеви Капка Панайотова. Най-бързи са германките. Сребро взимат и Искра Велинова, Верка Алексиева, Траянка Владимирова, Светла Гинчева (к. Станка Вакрилова) в четворката скул. И тук първи отново са германките. На двойка скул Здравка Йорданова и Светла Оцетова са с бронз, а Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева са 4-ти на двойка без кърмчия. В класирането по медали при жените България е на 3-то място, след ГДР и СССР.
При мъжете сребро печелят Георги Георгиев и Валентин Стоев на двойка без кърмчия. Българите са 6-ти в класирането по медали, начело са ГДР.
1976 г. – Първите олимпийски шампионки за България. В Монреал за първи път стартират и жени. Първите, стъпили на най-високото стъпало на почетната стълбичка на Здравка Йорданова и Светла Оцетова на двойка скул. Няколко минути по-късно титлата печелят и Стоянка Груxчева и Сийка Келбечева на двойка без кърмчия.
На игрите в Монреал (Канада) сребро взима и четворката с кърмчия в състав: Мария 
Модева, Рени Йорданова, Лиляна Васева, Гинка Гюрова и рулеви Капка Йорданова.
България има и три 4-ти места – на Росица Спасова в скифа; на Искра Велинова, Верка Алексиева, Траянка Владимирова, Светла Гинчева с рулеви Станка Вакрилова в четворката с кърмчия, както и мъжката двойка скул с рулеви – Румен Христов, Цветан Петков с кърмчия Тодор Кишев.
В класирането по нации България е трета след ГДР и СССР.
1977 г. – Първите ни световни шампиони. В Амстердам (Холандия) двойката с кърмчия Теодор Мрънков и Димитър Янакиев с рулеви Стефан Стойков взимат титлата. На шампионата българите печелят още 5 медала – две сребърни отличия на Искра Велинова в скифа и на Здравка Йорданова и Светла Оцетова в двойката скул, както и 3 бронза в мъжкия квартет с рулеви – Атанас Марков, Иван Ботев, Румен Христов, Цветан Петков с кърмчия Ненко Добрев; четворката без кърмчия – Ефтим Стоянов, Богдан Добрев, Любомир Петков, Христо Желев, както и четворката скул при жените – Росица Спасова, Анка Бакова, Румелияна Бончева, Пенка Гочева и кърмчия Станка Вакрилова.
1978 г. – За първи път България има и световни шампионки. В Нова Зеландия Здравка Йорданова и Светла Оцетова триумфират с титлата на двойка скул. Златото печели и четворката скул – Румелияна Бончева, Анка Бакова, Росица Спасова, Долорес Накова с кърмчия Ани Ефтимова.
1980 г. – За първи път мъжете печелят олимпийски медал. На игрите в Москва бронз взима четворката скул в състав Боян Добрев, Любомир Петров, Михаил Николов и Иван Русев. Треньор на квартета е бившият сътсезател в тази дисциплина Атанас Желев. България стартира с общо 7 лодки, 4 от които са на финал (от 1-во до 6-то място).
1987 г. – За първи път България има световна шампионка в скифа – Магдалена Георгиева от първенството в Копенхаген. Тогава Данаил Йорданов и Васил Радев печелят първата титла на двойка скул при мъжете. В Копенхаген за втори път имаме световни шампионки на двойка скул при жените – Стефка Мадина и Виолета Нинова.
1991 г. – Софийски градски съд регистрира на 29 април Българската федерация по гребане като самостоятелна юридическа организация.