Легендарната Екатерина Карстен от Беларус през тази година празнува своята 30-та годишнина в гребането, като по-голямата част от тях тя прекарва в женския скиф. Карстен (с моминско име Ходотович) финишира втора на тазгодишното Европейско първенство малко преди своя 45-ти рожден ден.
Някои посочват Серена Уилямс за най-великата спортистка за всички времена, но Екатерина Карстен също може да спори за тази титла. Тя е взела участие в седем поредни Олимпийски игри, в кото е спечелила два златни, един сребърен и два бронзови медала. Към тази сметка могат да се прибавят и шест Световни титли и 29 победи за Световната купа. Времето, което тя прекарва на върха в света на гребането не е достигнато от никой друг. С изключение на 1998 г., когато си взима почивка поради раждането на своята дъщеря Александра, Карстен не е пропускала Световно първенство от 1990 г., когато печели първата си световна титла на скиф девойки в състава на бившия СССР. До тази година, когато пропусна първенството в Сарасота, САЩ.
В интервюто, дадено пред World Rowing, тя говори открито за своята 27-годишна международна кариера, кариера, която тя не смята все още да прекратява.
WR: Вие започнахте да гребете, когато Беларус беше все още част от СССР. Как точно започнахте за се занимавате със спорт?
EK: Израснах в провинцията и един ден учителят по физическо възпитание получил писмо, че Спортното училище в Минск търси високи, спортни момичета. Попита ме дали се интересувам. Аз попитах за какъв спорт става дума и той ми каза лека атлетика или гребане. По това време аз нямах никаква представа какво е гребане, но след като се консултирах с родителите си, заминах за Минск през юни 1987 и на същия ден след обяд вече бях седнала в лодката. По това време току що бях навършила 15 години. През тази година се навършват 30 години от онзи момент и съпругът ми подари златен пръстен по този повод. Той е изработен с Олимпийските кръгове и символът на женския скиф върху тях. Годините, в които съм участвала на Олимпийски игри също са отбелязани върху него, като е оставил празно място за Токио. Както винаги, той знае повече от мен.
WR: Хареса ли гребането още от началото?
EK: Да, но в началото гребях на осморка, а това не беше моето място. Аз бях грозното патенце от провинцията и останалите малко ме отбягваха. Веднъж когато излязоха на дискотека през нощта, аз си останах вкъщи. На следващия ден забелязах, че резултатите ни не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Тогава отидох при треньора и му казах, че искам да продължа с гребането, но само на скиф. Той прие и аз попаднах в националния отбор по гребане на СССР. Тренировките там бяха подчинени на строга йерархия и треньорът беше нещо като Бог, а състезателите – негова собственост. Когато наближиха Олимпийските игри в Барселона, започна дискусия дали да бъда допусната да се състезавам на скиф. Мнението беше, че съм още твърде млада, така че спечелих първия си Олимпийски медал на четворка скул. Отборът ни се състезаваше като ОНД (включващ 12 от 15-те бивши съветски републики).
WR: Как се промени кариерата ти с обявяването на независимостта на Беларус?
EK: Бъдещето ми беше несигурно за дълъг период от време. Някои от бившите съветски треньори донесоха своите разногласия в новия беларуски отбор и в началото не беше ясно дори дали ще ми дадат лодка. По това време обмислях дали да не премина в руския отбор и дори тренирах с тях за няколко месеца. Но спортния министър на Беларус ми се обади и ме призова да остана. Освен това наложи спирането на всички спорове и ми обеща собствена лодка. Това доведе до решението ми да остана да се състезавам за Беларус. Спортните структури бяха все още тромави и аз не бих успяла да се справя без немския ми съпруг Вилфред. Заедно, ние намерихме нов треньор, Норберт Ладерман. Плюс всичко това той работеше с мен и ми помагаше без да получава пари през първите няколко години. Беларус не искаше да види своя първи златен Олимпийски медал, който спечелих в Атланта, да напуска страната и да се мести в Германия. Но нещата се подобриха когато спечелих още един златен медал за Беларус на Световното през 1999 г., след раждането на дъщеря ни през 1998. След това аз сключих договор с Министерството на спорта, те започнаха да ни поддържат и ние бяхме в състояние да пътуваме като семейство по тренировъчните лагери и регатите. Преместихме се в Германия през 2002 г. и федерацията прие прекалено навътре факта, че ще живея и тренирам там. Разбира се това означаваше и по-високи разходи за подготовката ми и се намериха хора, които не бяха доволни. Когато останах без медал от Лондон (2012) заради две счупени ребра, това само наля масло в огъня им. Загубих цялата подкрепа от държавата за следващите осем месеца. Преминах през този период до Европейското първенство през 2013 г., благодарение на моя треньор и на моя съпруг. Същата беше ситуацията и след Олимпийските игри в Рио 2016. Оттогава насам финансирам подготовката си в Германия. Всичко сега е по – добре и аз отново мога да тренирам в Беларус. Всъщност, аз току що се връщам от Националното първенство там, където спечелих надпреварата на скиф. За съжаление, няма да мога да се състезавам на Световното, след като не успях да вляза в осмицата в Люцерн и да покрия изискванията на Беларуската федерация. Въпреки това, имам възможност да бъда включена в олимпийският отбор, ако покажа необходимите резултати.
WR: Как успя да адаптираш своята подготовка при различните режими?
ЕК: Различията в моята подготовка не зависят от страната в която се подготвям, а от хората които ме тренират. Предишните ми треньори получаваха бонуси за моите успехи и затова здравето на състезателите нямаше особено значение за тях. Най- съществената промяна в кариерата ми на гребец се оказа Норберт. Когато той започна да работи с мен през 2003 г., аз имах повтарящи се проблеми с кръста. Той промени изцяло начина по който тренирам и изготви план който ми помогна да съм здрава и да имам дълга и успешна спортна кариера. Единствената причина за успехите ми през последните години е работата ми с него. Освен това, основен ключ за моя успех през годините е подкрепата и помощта от моя съпруг . За съжаление, неговото здравословно състояние се влоши и той не може да бъде до мен, така както съм свикнала да бъде.
WR: Ти веднъж каза, че ще спреш с гребането когато твоята дъщеря почне да те побеждава. Това случва ли се вече?
ЕК: Известно време дъщеря ми беше много въодушевена от гребането и понеже беше висока 190 см първите й резултати бяха много обещаващи. За съжаление, истинското сърце на спортист, желанието да се усъвършенстваш, да работиш върху нещата, в които не си особено добър, при нея липсваха. Сега тя предпочита да прави неща, който я забавляват и знае как се правят. За нея гребането е хоби и предпочита да седи пред лаптопа си.
WR: Ти добре позната ли си в Беларус?
ЕК: Понякога, когато пазарувам хората ми отстъпват място на опашката пред касата. Преди няколко седмици, когато пътувах от Беларус за Германия, на границата трябваше да чакаме дълго. По едно време някой ме разпозна и каза на висок глас, „Катя е пристига! Моля, побързайте!“ Хората ме сравняват с беларуският биатнонист, който спечели три златни медала на Зимните Олимпийските Игри. Но също казват, че пет медала и участие в седем олимпийски игри е дори по-добро постижение.
WR: Имаш ли любимо място, където обичаш да гребеш и любимо състезание?
ЕК: Винаги ще помня времето в Бранденбург и любимият ми тренировъчен канал в Кьолн. Незаменимо остава усещането при спечелване на първият ми олимпийски медал в Барселона. Отделно от това аз завинаги ще запомня регатата в Люцерн през 1996 г. – това беше моята първа победа на международно състезание в дисциплината скиф, рожденият ми ден и предложението за брак на Вилфред.
WR: Какво смяташ, че се е променило в света на спорта откакто ти започна да се състезаваш през 1990 година?
ЕК: Това което днес не харесвам е, че гребците взимат пари за да гребат. Според мен, целта на спортиста трябва да е постигането на по-добър резултат, а не пълна банкова сметка.
WR: Какви са бъдещите ви планове?
ЕК: За сега съм се съсредоточила върху подготовката ми за Токио и ще видим какво ще се случи.
Източник: http://www.worldrowing.com/news/our-living-rowing-legend-ekaterina-karsten